Цените на мляко, сирене и яйца у нас – 123% спрямо средните в Европа
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика Следвайте " Гласове " в Телеграм
От средата на 2022 година динамичността на цените е измежду най-важните стопански тематики – от метода, по който забележителната инфлация въздейства на домакинските бюджети и покупателната дарба, до другите ограничения за омекотяване на този резултат. Публикуваните тази седмица данни на Евростат разрешават да оценим въздействието на другите темпове на инфлация върху 27-те страни членки и тяхното разстояние от междинните ценови нива на Европейския съюз.
При показаните данни по отношение на имагинерно средноевропейското ценово ниво се съпоставят средногодишните цени в останалите страни. Важно е да отбележим, че този показател не съставлява покачването на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното, средногодишно разстояние на страните членки от междинната стойност.
Практически, средноевропейското ценово ниво е доста близо до това в Испания – 98% и Италия - 101%, а множеството западноевропейски страни, като се изключи Португалия, се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са Румъния с 52 на 100 и България с 55%, което значи, че те са съвсем на половина по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз.
Сравнението с 2021 година ясно показва по-сериозното въздействие на инфлацията през 2022 година върху стопанските системи на Източна Европа, като Чехия и Естония са се доближили с по 7,2 пункта до средноевропейските цени, Литва – с 6 пункта, Латвия – с 3,5. След тях се подрежда България с растеж от 3,5 пункта. Това е и най-високото равнище, постигано от страната в близкото минало, като през предходните 10 година България седи на сходно разстояние от средноевропейските ценови нива.
От по-голямо значение е обаче разпределението сред обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Докато при разноските за жилища и режийни, както и при опазването на здравето през 2022 година България е била на едвам 37% от междинните за Европейски Съюз ценови нива, то при облеклата и обувките отношението доближава 80%, при храните и безалкохолните – цели 87%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към 1/2 от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи. Именно при храните и безалкохолните е и записана най-голямата ценова конвергенция през 2022 година, като България се е сближила със 7 пункта към средноевропейските цени. При превоза покачването на показателя е с 5 пункта, най-много поради растежа при горивата.
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото междинната цена е 68%, при рибата – 73%, то има две групи артикули, при които цените в България през 2022 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 134%, както и млякото, сиренето и яйцата – 123%.
Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата пък изравняването се случва още през 2013 година Въпреки че при всички групи храни има осезаемо доближаване със средноевропейските равнища през 2022 година, млякото, сиренето и яйцата и тук се подреждат преди всичко с цели 12 пункта растеж. Тези огромни отклонения и отрицателна динамичност несъмнено дават мотив за размисъл за положението и конкуренцията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските.
(Със съкращения от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
Инфо: " 24 часа "
